В близост е и нос Калиакра – най-източната точка на българското Черноморие. В една от пещерите на нос Калиакра има музей, в който посетителите могат да научат повече за историята и развитието на крепостта Калиакра през годините. Калиакра е природен и археологически резерват, на територията му има много защитени видове, запазени са и останки от крепостна стена и баня.
Близкото село Камен бряг е популярно сред туристите като мястото, на което посрещат Джулай морнинг. През 2007 г. вокалът на „Юрая Хийп” Джон Лоутън изпя едноименната песен на групата по изгрев слънце на брега на морето. Джулай морнинг е хипарски обичай, зародил се в епохата на социализма като символичен протест срещу режима и като празник на свободния дух и рок музиката.
На 2 км от село Камен бряг се намира националният археологически резерват „Яйлата”, където са направени множество археологически открития. На площ от 300 дка са открити три некропола, издълбани в скалите, и 101 пещерни жилища от V хилядолетие пр.н.е. „Яйлата” е разположен между две морски тераси. Счита се, че заливът между тях някога е бил използван за пристанище, тъй като по дъното са намерени множество котви. Крепостта в местността Яйлата е построена в края на V – началото на VІ в. н.е., след това е разрушена, а по-късно – през ІХ в. около нея възниква българско селище. Резерватът е включен в Регистъра на защитените територии и защитени зони на България със Заповед No.РД822 от 23.08.2002 г.
На север от Калиакра се намират две плажни зони – Болата и Тауклиман („Птичия залив“). Тук гнездят интересни водолюбиви птици, а някои от животинските видове са включени в Червената книга на България (списък със застрашените видове в страната). Това са едни от дестинациите в страната, предпочитани от орнитолозите.
В близост до Каварна се намират още с. Българево, с. Камен бряг, с. Тюленово.
В рамките на община Каварна се намират едни от най-престижните голф игрища в България, а именно "Трейшън Клифс Голф Резорт", "Блек Сий Рама", "Лайтхаус Голф и Спа Ризорт". Разположено между Балчик и Каварна, Тракийски скали (наричано още "перлата на голф игрищата в България") е най-популярното голф игрище в България. Игрището е проектирано от Гари Плеър, който е един от най-успешните състезатели в историята на този спорт. „Никъде на света няма да намерите голф игрище като това“ са думите на Гари Плеър, когато представя Тракийски скали пред публиката. При изграждането на игрището много уместно е използван естественият релеф на залива Калиакра, който върви покрай бреговете на Черно море.
Легендата за произхода на това име гласи:
По време на османското нашествие, нападателите успели да завладеят крайморските селища. Те ограбили и плячкосали всичко, което срещали по пътя си. Взели в плен 40 девойки. Избрали най-красивите, които срещнали. Отвели пленничките на връх нос Калиакра и ги затворили в последната пещера, като оставили стража, която да ги пази откъм входа. Очаквали настъпването на вечерта, за да напалят буйни огньове и да предадат хубавиците на най-изявените войни, като награда за храбростта им.
Девойките, събрани от различни села, не се познавали, но общата зла съдба ги сближила като сестри. Нито една от тях не искала да бъде обезчестена от нападателите. Цял ден търсили начин да се спасят от участта, която ги очаквала. Най-смелата от тях им разкрила пътя, чрез който да спасят честта си, като посочила прозореца и казала: Натам е спасението, натам, морето ще ни прибере! Някои от девойките се изплашили и започнали да вият. Но повечето от тях се пречупили и утешавали другарките си: Няма живот за нас, по-добре чисти да умрем в морските води, отколкото да попаднем в ръцете на войниците.
Дълго време се уговаряли девойките, ала все още някои треперели от страх – млади били, искало им се да живеят и да се радват на света. Но по-голямата част от тях смело решили съдбата си – по-добре смърт, отколкото гавра с младостта им. Решили, за да не се откаже някоя от тях, да заплетат плитките си една за друга. Когато слънцето почнало да клони на запад, те се изправили. В средата била най-смелата и най-красива девойка. Тя направила крачка към прозореца и двете редици като крила трепнали от двете й страни. Когато войниците ги видели, те били като ято жерави, с развени дрехи и разперени ръце се носели към морето. Замаяни от гледката, никой не се сетил да се спусне след тях и да се опита да ги спаси. Паднали четирисетте девойки в морето и загинали в аленеещите се от залеза води, запазили чисто своето име и моминска чест.