Следите от човешка дейност в района датират от ІІІ хил. пр.Хр. Гръцки заселници от Месемврия (днешен Несебър) образуват колонията Бизоне в района през V в. пр.Хр. Днес на нос Чиракман, който е на 3 км южно от Каварна, се намират останките от крепостна стена, строена през ІV в. н.е. През Античността и Средновековието градът е важен икономически и културен център. През XIV в. Карвуна (Каварна) и близкият град Калиакра са главните градове на Карвунското княжество. След XV в. средновековният град Карвуна получава името Каварна. През 1913 г. градът пада под румънска окупация, а през 1940 г. е върнат в пределите на България.

В Историческия музей на Каварна се съхраняват находки, датиращи от V – VІ в. н.е. до 1940 г. Изложени са находки от тракийските племена, населявали района, от бита на славяните и прабългарите. В музея може да се види и много интересен експонат – полиметален слитък – домонетно средство за размяна. Слитъците са били разпространени през втората половина на ІІ хилядолетие пр.Хр. в района на Източното Средиземноморие. В музея се пазят също сребърни монети от съкровището на цар Иван Александър (управлявал в периода 1331 г. – 1371 г.). 

Каварна има и свой Етнографски музей, който включва предмети от бита на каварненци, народни облекла от различни етнографски групи и накити. Експозицията е разположена в къща, типична за заможния гражданин от Добруджа.

Икономиката на община Каварна се развива предимно на основата на селското стопанство. Това е естествено, тъй като селищата са разположени в една от най-плодородните части на Добружа. Друг основен принос към икономиката на града е морския туризъм.